Какво става със задълженията и производствата срещу длъжника след смъртта му?

Наследниците са правоприемници и на правата, и на задълженията на наследодателя. Ако кредиторите на наследодателя са предприели действия за събиране на вземанията си, наследниците встъпват в съответния етап на производството, било то исково, заповедно или изпълнително. Ако говорим за изпълнително производство например, изпълнението се насочва върху имуществото, което е било собственост на длъжника и е наследено от наследниците му; ако то е недостатъчно и наследниците са приели наследството, изпълнението може да се насочи и върху тяхното лично имущество.

Ако един от наследниците се е отказал от наследството, изпълнителното производство се прекратява по отношение на него и продължава по отношение на неотказалите се наследници до удовлетворяване вземанията на взискателя. Отказът от наследство, разбира се, не само освобождава наследника от отговорност за задълженията на наследодателя, но едновременно с  това го лишава и от правата, които е оставил наследодателят. Освен приемането и отказа от наследство, в Закона за наследството е предвиден още един институт – приемане на наследството по опис. В този случай наследникът отговаря за задълженията на наследодателя до размера на оставеното от последния имущество.

Ако е извършено приемане на наследството по опис (то може да се заяви в срок до 3 месеца от откриването на наследството, тоест от смъртта на наследодателя), кредиторите и взискателите се удовлетворяват само от имуществото, оставено от длъжника (наследодателя), без да могат да посегнат върху имуществото на наследника. Приемането, отказът и приемането по опис се извършва със специално заявление, което се заверява нотариално и се вписва в съответните книги в районния съд по последното местожителство на наследодателя. За приемане не е необходимо изрично заявление. Извод, че наследникът е приел наследството на наследодателя, може да се направи и от фактическите действия на наследника.

Материята е уредена в чл.48 – 68 от Закона за наследството.

Ако за вземането на кредитора са учредени обезпечения (например ипотека на недвижим имот), изпълнението се насочва първо върху тях, след това върху други имущества, оставени от наследодателя-длъжник и едва на трето място, върху имуществото на наследниците, придобито лично от тях не по наследство.

Какво става, когато в наследството са включени имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица?

Наследниците наследяват идеалната част на наследодателя си в съсобствения имот. Ако те желаят да получат реални дялове, първо трябва да се извърши делба между наследниците от една страна и третото лице (лица) от друга. Ако наследниците се делят помежду си чрез съдебна делба, това трябва да стане до съставяне на разпределителния протокол. В противен случай съсобственият между наследодателя и третото лице имот се изключва от делбената маса.

Няма пречка наследниците да водят дело за съдебна делба помежду си, а с третото лице да извършат доброволна делба или обратно – изборът на правните инструменти за разделяне на наследството зависи от това, кой с кого ще се споразумее, ще постигне съгласие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *