Записът на заповед е институт на търговското право, подробно уреден в глава 31, чл. 535 – 538 от Търговския закон (ТЗ). Напоследък е придобил доста голяма популярност в гражданския оборот и се използва за уреждане на финансовите отношения не само между търговци.
Какво представлява записът на заповед?
Записът на заповед е ценна книга. Той представлява безусловно, неотменимо писмено обещание на издателя да плати на поемателя (лицето, в полза на което се издава) определена сума пари след настъпването на посочена в него дата (падеж) или при предявяване на записа за плащане (когато в него не е указан падеж). Говорим за абстрактна сделка, защото издателят се задължава да заплати посочената в записа сума без да се сочат причините и основанията за това. Записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя (най-често за заплащане или обезпечаване на задължения по договор). Самият запис на заповед, обаче, е „откъснат” от тези отношения; самото съществуване на записа на заповед материализира и доказва правото на поемателя да получи от издателя посочената сума пари, без да е необходимо да се доказват каквито и да било обстоятелства, свързани с отношенията (договора), заради които записът на заповед е издаден.
Ако издателят не плати сумата, посочена в заповедта на заповед, то поемателят може да предяви претенцията си да получи тази сума по съдебен ред по облекчена процедура – по реда на чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) и твърде бързо да се снабди от районния съд със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист, след което да се образува съдебно-изпълнително производство срещу издателя на записа на заповед в качеството му на длъжник.
Правото на иск се погасява с 3-годишна давност, считано от датата на падежа.
Издател на запис на заповед може да бъде както физическо лице, така и търговец или търговско дружество.
Особено важно за валидността на записа на заповед е наличието на всички реквизити, изрично установени в чл. 535 от ТЗ. Записът на заповед трябва да е редовен от външна страна. Това е първото нещо, което проверява съдът, при издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съгласно чл. 535 от ТЗ записът на заповед трябва да съдържа:
- наименованието „запис на заповед” в заглавието и в текста на документа на езика, на който е написан; думите „запис на заповед” трябва да са в логическа връзка с останалата част от съдържанието на документа;
- безусловно обещание да се плати определена сума пари; тази сума трябва да е посочена точно с цифри и думи, а не да бъде изразена с някаква формула за изчисляването й (не може например да се запише „левовата равностойност на 1000 евро към момента на плащането);
- падеж (ако не е посочен, записът на заповед се смята платим на предявяване, но не по-късно от 1 година от датата на издаването);
- място на плащането;
- името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати. Лицето, на което трябва да се плати, се нарича поемател; заповедта на заповед се издава в негова полза (той е кредиторът, а в съдебно-изпълнителното производство – взискател). Ако не е забранено изрично в самия запис на заповед, поемателят може да прехвърли своето право да получи парите на друго лице (джиратар), което отбелязва с кратка прехвърлителна бележка (джиро) върху самия запис на заповед. В този случай правото да получи парите, както и да иска принудителното им събиране, принадлежи на джиратаря. Тази фигура се използва в практиката тогава, когато поемателят на свой ред иска да гарантира свое задължение по договор с друго лице и вместо да издаде запис на заповед може да „джироса” издаден в негова полза запис на заповед. Може да се уговори, че парите се дължат само на поемателя и последният не може да „джиросва” записа; тогава изрично трябва да се запише „не на заповед”.
- дата и място на издаване (ако изрично не е посочено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя);
- подпис на издателя. Ако издаденият документ не съдържа някои от посочените реквизити, той не е изряден като съдържание, не се счита за запис на заповед (освен в случаите, определени в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ) и както и когато се пропуснат сроковете за принудително изпълнение, губи специфичната си правна сила и може да се използва само като обикновен документ, доказващ наличието на дълг. Това означава, че поемателят може да представи така неизрядно издадения му документ като разписка за дълг например в исковия процес по общия ред, но губи предимствата, които му дава заповедното производство.
Какво се цели с използването на записа на заповед?
Записът на заповед е удобна форма за уреждане на финансови отношения. Най-често се използва като форма на обезпечаване на изпълнението на задълженията за плащане по дадена сделка, с която се гарантира и улеснява удовлетворяването на претенцията на кредитора. Намира място и като добър вариант за доброволно писмено уреждане на вече възникнал дълг. Подобно на извънсъдебното споразумение, записът на заповед спестява време и разноски за съдебни дела. Не е нужна нотариална заверка на подписа на издателя, достатъчно е той да бъде поставен собственоръчно и да бъде изпълнено изискуемото от закона (ТЗ) съдържание.
За какво трябва да внимавате, ако сте поемател (записът на заповед е издаден във Ваша полза)?
Вече стана дума за важността на установените в ТЗ реквизити на записа като условие за неговата валидност. Друг важен въпрос е съхраняването на издадения запис на заповед. Ако го загубите или унищожите, няма откъде да поискате „дубликат”.
Ако издателят Ви предлага да включи изрични записи в текста на документа, консултирайте се своевременно какво точно действие пораждат, за да прецените дали са във Ваша полза.
За какво трябва да внимавате, когато издавате (подписвате) запис на заповед?
Първо, не подписвайте нещо, което не разбирате или не знаете със сигурност до какви точно последици води (в един по-късен момент срещу записа на заповед трудно се правят каквито и да било възражения, той е силно изпълнително основание).
Второ, записът на заповед се издава в един единствен екземпляр! Ако издадете запис на заповед за 1000 лева „в два екземпляра”, това значи, че сте се задължили да заплатите общо 2000 лева.
Трето, винаги при плащане – изцяло или частично – на сумата, посочена в записа на заповед, изисквайте от поемателя (който като правило е Ваш кредитор) пред Вас да извърши отбелязване върху самия запис на заповед (при частично плащане) или да Ви върне оригинала на записа, който сте издали (при плащане на цялата сума).
Четвърто, ако по някакви причини държите кредиторът (поемателят) да не прехвърля на друго лице (да не джиросва) издадения от Вас запис на заповед, още при издаването му запишете думите „не на заповед”.
Не на последно място, колкото и да са сериозни нещата за длъжника – издател на записа на заповед, той не е лишен от механизми за правна защита в заповедното и в изпълнителното производство. Следете сроковете (при възражение в срока по чл. 414 от ГПК принудителното изпълнение се спира); проверете дали е надлежно връчена заповедта за незабавно изпълнение. И се консултирайте с адвокат, защото материята е специфична и изисква правилна преценка на фактическото и правното положение, съобразно конкретните обстоятелства, документи и период от време.
Здравейте,месец септември 2015г с паричен превод изпратих сумата от 1750 евро до Белгия ,където лицето работи.Във възникналият спор същото иска да ми изпрати ЗЗ.Притеснява ме реквизита,че лицето е с регистрация в Белгия,и аз евентуално обръщайки се към СЪДЪТкъдето е родено,обезсмисля изпълнението.Моля отговора на ИМЕЙЛ
Ако с коректор и чужд почерк е нанесена Датата на идаване, редовен ли е документа и поражда ли реални последици?
Ако издател и поемател са юридически лица, трябва ли да бъде отразено с документи разменянето на суми? За суми над 10 000 лв трябва ли да се прави банков превод и търси ли се произход на парите?И може ли да се призовават свидетели?
Да разбирам ли, че не е необходима нотариална заверка?