Сервитутите са ограничени вещни права върху чужди недвижими имоти, които се учредяват, за да осигурят ползването на друг (по правило съседен) имот или задоволяването на личните нужди на определено лице (лица). Видно от това определение, сервитутите биват две групи – поземлени и лични.
При поземлените сервитути на един недвижим имот (терминологично наричан „обслужващ”) се налагат тежести и ограничения с цел да се обезпечи ползването, служенето с друг недвижим имот („господстващ”) съобразно неовото предназначение. Личните сервитути се учредяват в полза на конкретен правен субект, за да се задоволят неговите нужди и интереси.
Няма единна нормативна уредба на сервитутите. Техният правен режим се съдържа в различни закони (Закона за устройство на територията – ЗУТ, Закона за общинската собственост – ЗОС, Закона за водите – ЗВ и др.), които уреждат различни по предназначение сервитути.
Поземлени сервитути
Чл. 103, ал. 1 от Закона за водите съдържа законово (легално) определение на това, що е поземлен сервитут: „Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик.”
Поземленият сервитут може да се придобие чрез правна сделка, по силата на закона, в резултат на действието на административен акт и по давност чрез 10-годишно фактическо упражняване.
В действащото законодателство изрично са уредени следните поземлени сервитути: право на преминаване през чужд имот (чл. 192 от ЗУТ), право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (чл.193 от ЗУТ), право на водопрекарване (чл.112 от ЗВ).
Съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗУТ правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите между собствениците на двата имота. По същия начин се учредява и правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти.
Когато съгласие между собствениците не може да бъде постигнато и друго техническо решение е невъзможно или икономически явно нецелесъобразно, правото на преминаване се учредява със заповед на кмета на общината по искане на заинтересованото лице. Цената на това право се определя по актуалните към момента пазарни цени от комисия, назначена от кмета по реда на чл. 210 от ЗУТ, и се заплаща преди издаване на заповедта за учредяване на сервитута. Издаването, обжалването и влизането в сила на тези заповеди се извършва по реда на Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Договорите и влезлите в сила заповеди, с които се учредяват сервитути, се вписват в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване и по партидата на поземления имот, върху който е учредено правото на преминаване.
Правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато – със заповед на директора на басейновата дирекция при спазване на определена в Закона за водите процедура, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.
Лични сервитути
Вещното право определя като лични сервитути обитаването, употреблението и плодоползването. Те нямат изрична законова уредба. За учредяването и прекратяването им се прилагат по аналогия правните норми, уреждащи правото на ползване (чл. 56 – 62 от Закона за собствеността).
Особена хипотеза на използването на вещта е уредена в Гражданско-процесуалния кодекс, чл. 344 – в решението по допускане на делбата съдът се произнася и по въпроса кои от наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на делбата. Това става по искане на някой от наследниците при условие, че всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата (дяловете) си.