Първо, с помощта на адвокат трябва да изясните дали при конкретните обстоятелства във Вашия случай са изпълнени всички изисквания на закона, така че да сте придобили правото на собственост чрез давностно владение.
Второ, отново въз основа на фактическите обстоятелства, трябва да се изясни дали единствено Вие сте придобили правото на собственост, дали няма други „претенденти”, които заедно с Вас, са осъществявали владението.
Трето, след като нямате никакъв документ за имота, явно става дума за недобросъвестно владение, за което законът установява 10-годишен давностен срок.
Освен този 10-годишен период, законът (Законът за собствеността) поставя и други условия към самото владение, което може да направи владелеца собственик. То трябва да бъде непрекъснато и във фактическия, и в юридическия смисъл. През тези 10 години владелецът не трябва да е изоставял, напускал имота, трябва да е полагал грижа на добър стопанин за него; да не са предприемани правни действия, които прекъсват давността (например, предявяването на съдебен иск, свързан с имота, от друго лице прекъсва давността). Друго изискване към владението е то да бъде явно, а не скрито, тоест трябва да сте демонстрирали през тези 10 години поведение, което да не оставя никакво съмнение, че именно Вие упражнявате фактическа власт върху имота. На следващо място, трябва да сте манифестирали поведение, което ясно да показва, че владеете имота „за себе си”, че се отнасяте към него като към свой собствен. Обективен израз на това намерение да се свои са действия като деклариране на имота в данъчна служба на Ваше име, заплащане на данъци и такси за имота, откриване на партиди за ток и вода на Ваше име и други подобни. Владението да е необезпокоявано, несмущавано, т.е. никой да не се е противопоставял на обстоятелството, че Вие стопанисвате имота като Ваш собствен, да не е оспорвал или пречел на това.
Ако всички тези условия и изисквания на закона са изпълнени, подавате до нотариуса по местонахождението на имота молба-декларация по образец за извършване на обстоятелствена проверка, заедно с удостоверения от общинската и областната администрация, че имотът не е актуван като общински или държавен, и данъчна оценка. Нотариусът разпитва трима свидетели за всички изискуеми от закона обстоятелства около осъществяваното от Вас владение. Въз основа на това производство нотариусът съставя и Ви издава нотариален акт по обстоятелствена проверка, който се вписва в имотния регистър на Агенцията по вписванията. Този нотариален акт е констативен, тоест не поража правото на собственост, а удостоверява факта на изтеклата придобивна давност. Той може да бъде атакуван във всеки момент по съдебен ред от лице, което претендира да е собственик. Дали това атакуване ще бъде успешно, зависи от доказването на ред фактически обстоятелства. Окончателно е съдебното решение, когато влезе в сила.
Ако преди или по време на нотариалното производство се проявят индикации, че има претенции за собственост от други лица, които оспорват Вашите права, нотариусът не може да издаде нотариален акт, тъй като е налице правен спор (независимо дали е отнесен към съда или не), който препятства издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка. В този случай, ако срещу Вас не се завежда дело, Вие трябва да предявите пред съда установителен иск, като наред с всичко останало докажете на съда, че правото Ви върху имота се оспорва от ответниците по делото; вероятно и те ще потвърдят това. Тези изразени по обективен начин претенции към Вас във връзка с имота са Вашият правен интерес да отнесете спора към съда, който правен интерес е предпоставка за образуване на съдебно производство. Когато съдът признае Вас за собственик на имота по давност, желаният от Вас документ ще бъде влязлото в сила съдебно решение, което се вписва в Агенцията по вписванията.
Процедурата по установяване придобиването на имота по давност е уредена в Гражданския процесуален кодекс.
По описания ред и чрез владение по давност могат да бъдат придобити не само самостоятелни имоти, но и части от имоти. Най-често това се случва при съседни поземлени имоти, когато например единият съсед е преместил оградата и е завладял част от съседния имот, собственикът на който не се е противопоставял на това в продължение на повече от 10 години.
съдебни решения – владение по давност:
http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/042014/042014g/12634513/27831014.htm
http://www.os-plovdiv.com/resheni/g_2012_484.HTM
Имам съсобствен имот който искам да си поделим с другия съсобственик. Години наред не можахме да се разделим, защото лицето на евентуалните нови парцели нямаше да отговаря на изискванията на чл.19, л. 1 от ЗУТ. Успяхме да разделим само застроената част и да определим квотите за собствеността на незастроената част. След допълнението на този член с ал. 5 стана възможна такава делба, защото сградите с свързани. На проектански организации, към които се обръщах,отказваха да изготват проекта за делба защото четяха буквално текста на чл.19, ал. 5 и считаха че той се отнася за свързани сгради за социални жилища, а нашия имот не е такъв. Оказа се обаче, че в ал.5 има граматична грешка. Между изредените ситуации, когато може да не се спазва ал.1 от чл.19 няма ЗАПЕТАЯ. това обърква тълкователите -адвокати и проектанти-на тази алинея. След мое запитване до БАН и Минстерство на регионалното развитие и благоустройство се изясни че действително има грешка, която ще се поправи при последваща промяна на ЗУТ. Въпреки това МРРБ потвърдиха, че въпреки липсата на запетая двете ситуации-свързани сгради и социални жилища-трябва да се разглеждат като самостоятелни случая.
Въпросът е как трябва да постъпя при това положение за да разделим съсобствения имот. Гл.архитект ме посъветва да поискам разрешение от общината за такава делба.