„Гражданска конфискация” е възприетият в ежедневието синоним на законовото понятие „отнемане на незаконно придобито имущество”. При какви условия дадено имущество се счита за незаконно придобито и какъв е редът за неговото отнемане в полза на държавата – тези и редица други въпроси са уредени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), в сила от м. януари 2018 г., който замени отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), действал в периода от м. ноември 2012 г. до приемането на новия закон. За първи път тази материя намира уредба през 2005 г. в приетия тогава Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) (отм.) Така сега действащият закон (ЗПКОНПИ) е третият по ред, който урежда материята на гражданската конфискация.
В ЗПКОНПИ голямо място заема уредбата на противодействието на корупцията и предотвратяването на конфликти на интереси, като мерките са адресирани към лицата, заемащи висши публични длъжности. Тук обаче ще разгледаме другата част от Закона, а именно правилата, установени в глава X, XI, XII и XIII, за отнемане на незаконно придобито имущество от лицата независимо от тяхната длъжност или социално положение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона, за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а не само имуществото, придобито от престъпна дейност, каквато уредба съдържаше най-старият закон – ЗОПДИППД (отм.). Обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, може да се направи, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. А значително несъответствие е налице, когато имуществото надхвърля нетния доход с повече от 150 000 лева за целия проверяван период (който е 10-годишен, считано назад във времето от датата на започване на проверката). При наличие на тези предпоставки в тежест на проверяваното лице е да установи и докаже съществуването на законен източник за придобиване на имуществото в хода на административното и на съдебното производство.
Производството по отнемане на незаконно придобито имущество е самостоятелно производство, което преминава през три основни етапа: 1/ проверка за установяване на незаконно придобито имущество; 2/ налагане на обезпечителни мерки; 3/ исково съдебно производство пред окръжния съд по постоянния адрес на ответника (проверяваното лице или лица) или – когато в имуществото, подлежащо на отнемане, е включен недвижим имот – по местонахождението на недвижимия имот.
Проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция. Необходима процесуална предпоставка за това е 1/ уведомление от наблюдавашия прокурор, когато на лицето е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, попадащо в обхвата на изброените в чл. 108 от Закона състави от НК, или 2/ уведомление от административнонаказващия орган, когато има административно нарушение, установено с влязъл в сила акт, което е от естество да създава облага на стойност над 50 000 лв. към момента на придобиването ѝ, и същата не може да бъде отнета по друг ред. В чл. 108 от Закона са предвидени и други основания за започване на проверка, но принципът е, че Комисията, респ. съответната териториална дирекция, не се самосезира, нито всеки може да подаде сигнал по произволно хрумване или подозрение. Проверката продължава до една година, който срок може да бъде еднократно удължен от КПКОНПИ (по-нататък – „Комисията”) с още 6 месеца. Въпросът за характера на този срок – дали е инструктивен или преклузивен – е дискусионен в съдебната практика. Противоречиви решения по него са постановени през 2018 година от ВКС. Така в решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г. на ІV ГО на ВКС се приема, че този срок има характера на преклузивните срокове, а в друго решение – № 100/16.07.2018 г. по гр.д. № 4162/2017 г. на III ГО на ВКС се застъпва противоположното становище – че срокът е инструктивен. Затова по този въпрос е образувано висящо тълкувателно дело пред ОСГК на ВКС и се очаква произнасяне на ВКС с тълкувателно решение, което ще е задължително за съдилищата.
Въз основа на резултатите от проверката и в едномесечен срок от приключването ѝ директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до Комисията със заключение за: 1. удължаване на срока на проверката; 2. прекратяване на проверката; или 3. образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество (чл. 113 от ЗПКОНПИ).
Когато в резултат на проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция Комисията приема решение и внася искане за обезпечаване на бъдещ иск в окръжния съд по постоянния адрес на проверяваното лице. Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, и в случай на удовлетворяване на искането на Комисията издава отделни обезпечителни заповеди за запор на парични суми, движими вещи и за възбрана на недвижимите имоти. Наложените от съда обезпечителни мерки се изпълняват по искане на Комисията от съответните съдии по вписванията и съдебните изпълнители съобразно местната им компетентност по правилата на ГПК.
След налагане на обезпечителните мерки проверяваното лице се поканва от органите на Комисията да представи писмена декларация и документи по въпроси, свързани с имуществото му и подробно изброени в чл. 136, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Това е възможност за лицето да изложи позицията си и да представи доказателства пред административния орган, но отказът да направи това не може да доведе до изводи в негова вреда.
В срок до три месеца след последния акт по налагане на обезпечителните мерки Комисията предявява осъдителен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество пред окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, респ. пред окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, когато такъв е включен в имуществото. Ищец е Комисията, ответник/ответници – проверяваните лица. По-нататък, след депозирането на исковата молба в съда, производството се развива по правилата на ГПК, установени за разглеждането на осъдителни искове и произнасянето на решения по тях, съответно и за обжалването и влизането в сила на тези съдебни решения.
Последните промени в ЗПКОНПИ, приети на второ четене от Народното събрание на 20.12.2018 г., окончателно разкъсаха връзката между наказателсното производство и отнемането на незаконно придобито имущество по гражданско-правен ред. Депутатите изрично записаха в закона, че прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на оправдателна присъда за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата. Това правило важи и за висящите производства, тоест за проверките и съдебните производства, които са започнали по отменения ЗОПДНПИ и все още не са приключили. Достатъчно е на лицето да бъде повдигнато обвинение за някое от престъпленията посочени в чл. 108 от закона, за да започне проверка по реда на ЗПКОНПИ. Дори впоследствие самата прокуратура да не поддържа това обвинение и да не го внесе в съда, започналата по ЗПКОНПИ процедура продължава и се развива самостоятелно, включително и пред гражданския съд, стига да са налице условията, предвидени в ЗПКОНПИ. Такова е законодателното решение и то обвързва всички със задължителната си нормативна сила, макар и да предизвика множество и сериозни възражения в юридическите среди.