Имуществени отношения между съпрузите. Брачен договор

Новият Семеен кодекс, който е в сила от 01.10.2009 година, предвижда уреждането на имуществените отношения между съпрузите по три начина:

  1. законов режим на общност;
  2. законов режим на разделност;
  3. договорен режим – с брачен договор.

Действащият преди 2009 година Семеен кодекс познаваше единствено режима на съпружеската имуществена общност, в основата на която е презумпцията за съвместния принос на съпрузите в придобиването на недвижимите и движимите вещи, които, ако са придобити възмездно по време на брака, стават обща бездялова собственост на съпрузите. Сега действащият Семеен кодекс дава и други възможности за уреждане на имуществените отношения между съпрузите както при бъдещи, така и при заварени бракове.

Ако съпрузите – бъдещи или настоящи – не предприемат никакви действия, прилага се уреденият от закона режим на съпружеска имуществена общност, добре познат досега. Той ще бъде прилаган и по отношение на тези имуществени отношения, които не са уредени в брачния договор, когато такъв е сключен.

Съпрузите могат да подпишат декларация за избор на режим на разделност, с която да изразят волята си всяко имущество, придобито по време на брака на името на единия от съпрузите, да бъде считано за негова лична собственост. Тази декларация се заверява от нотариус, представя се пред органите по гражданско състояние в общината по местосключването на брака и се отразява в акта за граждански брак, след което се вписва в Агенцията по вписванията. Тази процедура е по-опростена и по-евтина в сравнение със сключването и вписването на брачен договор, но не може да уреди различни по характер и предмет имуществени отношения и действа само „занапред” – засяга само имуществата, придобити след датата на вписване на декларацията.

Най-гъвкаво уреждане на имуществените отношения между съпрузите и най-пълно отразяване на тяхната воля предлага институтът на брачния договор. В основата му стои свободата на договарянето в рамките на закона. Договорът може да бъде сключен преди или по време на брака. Когато се сключва по повод на предстоящо сключване на брак, договорът ще породи действие, ако и от момента, в който бракът бъде сключен. Имуществените си отношения съпрузите могат да уредят и ако вече са сключили брак в миналото (без значение преди или след 2009 гогина). Тогава брачният договор поражда действие от момента на сключване на договора или от друг момент в миналото или бъдещето, ако съпрузите изрично предвидят това в договора; ако посочат дата или имот, придобит в миналото, договорът поражда действие между тях, но не може да засегне правата на трети лица или обезпеченията върху имота, придобити, респ. наложени преди сключването на договора. Например, уговорено е, че даден имот е лична собственост на единия съпруг; срещу този имот не може да бъде насочено принудително изпълнение за дългове на другия съпруг, но само ако сключването на брачния договор е станало преди възникване на задълженията към кредитора на съпруга-длъжник.

Вече стана дума, че договорната свобода на съпрузите да уредят по своя воля и взаимно съгласие имуществените си отношения се реализира в установените от закона граници. Правният режим на брачния договор е уреден в раздел ІV, чл. 37 – 43 от Семейния кодекс (СК). Чл. 38 от СК изрично разпорежда, че брачният договор може да съдържа уговорки само относно имуществени отношения, като правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; участието на страните в разходите и задълженията; имуществените последици при развод; издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; издръжката на децата от брака; други. Чл. 38 от СК не регламентира изчерпателно това, което страните могат да уговорят с брачния договор. Няма пречка да се уговори например при какви условия единият съпруг може да сключва сделки с личното си имущество, как ще се ползва дадена вещ в случай на развод и подoбни въпроси. Всички клаузи на брачния договор обаче трябва да се отнасят само до въпроси с имуществен характер. Недопустимо е с брачен договор да се уреждат личните отношения между съпрузите, упражняването на родителските права и личните отношения с децата, последиците от смърт на някой от съпрузите и др. неимуществени отношения. Ако брачният договор все пак съдържа такива уговорки, те ще бъдат нищожни поради противоречие със закона.

Възможен е и „комбиниран” подход – за някои имущества брачният договор да съдържа изрични уговорки, за други страните по брачния договор да препращат към законовия режим на общност, за трети – към този на разделност. За неуредените в брачния договор въпроси се прилага режимът на съпружеската имуществена общност.

Процедура за сключване на брачния договор

След като съпрузите са изяснили действителната си воля, направили са необходимите им консултации и са постигнали съгласие по всички въпроси – предмет на техния договор, те обикновено поверяват на опитен адвокат изготвянето на текста на договора, заедно с него внимателно изясняват последиците и редактират формулировките на всяка клауза.

Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Недопустимо е адвокат или някой друг да бъде упълномощен да се яви пред нотариуса и да подпише брачния договор от името и за сметка на единия или и на двамата съпрузи. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.

Нотариусът удостоверява подписите на страните по брачния договор, съдържанието му, датата на сключването му, вписва го в нотариалните книги и издава Удостоверение, което страните представят в общината, където е сключен гражданският брак; длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязване в акта за граждански брак, след което брачният договор се представя в Агенцията по вписвания – в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за вписване. Ако с брачния договор се прехвърля право на собственост върху недвижим имот или се учредява или прехвърля друго вещно право (право на строеж, на надстрояване и пристрояване, на ползване), той се вписва и в имотния регистър в Агенцията по вписвания, тъй като има прехвърлително действие по отношение на тези вещни права.

Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, нотариусът, извършил удостоверяването, го представя за вписване в деня, когато получи от страните удостоверение, че са сключили граждански брак, издадено от общинската администрация.

Изменение, прекратяване и разваляне на брачния договор

Веднъж сключен, брачният договор може да бъде променян неограничен брой пъти по време на съществуването на гражданския брак. Това става със споразумение, което се сключва, заверява и вписва по същия ред, условия и изисквания, които следва да бъдат изпълнени при първоначалното сключване на договора.

Брачният договор може да бъде прекратен 1) по взаимно съгласие на страните; в този случай страните могат да изберат законов режим /на общност или разделност/ или да сключат нов брачен договор, а ако не предприемат нищо, прилага се законовият режим на общността; 2) по съдебен ред – по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, при които договорът е бил сключен, а също ако уговорките в него сериозно застрашават интересите на съпруга и на ненавършилите пълнолетие деца. Брачният договор се прекратява и с прекратяването на брака с изключение на клаузите, които уреждат последиците на прекратяването на брака.

Развалянето на брачния договор става по съдебен ред при виновно неизпълнение на задълженията на една от страните. СК препраща към общия ред и условия, уредени в чл. 87 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В отклонение от общия режим, съгласно който развалянето има обратно действие, СК (чл. 42, ал.2) разпорежда, че развалянето на брачния договор има действие само за в бъдеще. Развалянето може да бъде частично, тоест да бъде атакуван не целият договор, а отделни негови клаузи.

Както е видно от направения по-горе анализ, материята на имуществените отношения между съпрузите и в частност сравнително новият институт на брачния договор изискват комплексен, задълбочен и индивидуален подход.

Какво можем да направим за Вас?

  • да Ви консултираме относно законовата уредба на имуществените отношения между съпрузите;
  • да разясним особеностите и предимствата на различните брачни режими на собственост;
  • да Ви консултираме във връзка с изготвянето и сключването на брачния договор, да разясним правните последици на възможните уговорки, да Ви помогнем да изясните и формулирате своите интереси и воля;
  • да подготвим текста на Вашия индивидуален брачен договор;
  • да осигурим нотариална заверка на съдържанието на брачния договор и подписите Ви, както и на вписването на брачния Ви договор в Агенцията по вписванията;
  • да изготвим допълнителни споразумения за изменение на вече сключени брачни договори.
4 comments to “Имуществени отношения между съпрузите. Брачен договор”
  1. Здравейте, имам сключен граждански брак, но за да успокоя семейството на съпруга ми, че няма да загубят имотите си искам да попълня декларация или каквото ме посъветвате, че всичко което притежава мъжа ми и това което придобие след брака си е лично за него и аз не искам и няма да имам права над това.

  2. ако брачния договор/или декларация за разделност на имуществото/е сключен през 2000г и не сме го загубили от къде мога да си извадя копие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.